Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
лед осем-десет часа пред компютъра главата ми тежи, а очите ми сълзят, ако съм имала неблагоразумието да си тръгна от офиса преди залез. Веднъж отидох на СПА и масажистката изпадна в ужас от възлите около врата ми, причинени от иначе "ергономичния" стол. Тялото ми определено плаче за спорт, но когато тази еретична мисъл се зароди в главата ми, лягам и чакам да ми мине. Ако и ти си от моята порода, драги ми култивирани приятелю, скачай в колата и си подари един зелен уикенд далече от стреса. И ако не тялото, то духът ще ти бъде адски задължен.
Да, Родопите са идеални за целта, но до този извод е стигнала и половин България. И ако не искаш в уютната селска къща за гости да се натъкнеш на съседа от третия етаж, по-добре поеми курс на северозапад, в посока непознатия ти Врачански балкан и с крайна цел Белоградчик.
Начините да стигнеш от София са няколко. Ако си решил да пощадиш колата и бъбреците си за сметка на времето, най-удачният вариант е по магистрала "Хемус" до Ботевград и оттам Мездра - Враца - Монтана - Белоградчик. Другите два маршрута са по живописното Искърско дефиле или през не по-малко красивия Петрохански проход. Това е и най-късият път, а другото му предимство е, че в село Гинци можете да си купите кисело мляко и мед от бабите и дядовците, завардили пътя по цялото протежение на селото. Истински вкус, който отдавна сме позабравили.
Наричат я Северозападнала България и за това си има основания. Регионът не е гъсто населен, а в градчетата визията на социализма още е жива. Но тук е жива и природата - през май и юни, преди слънцето да стане изгарящо, този дял на Балкана е море от зеленина и отмората нахлува в очите.
В района на Враца има немалко варианти за прекарване на времето. Можете просто да карате и да съзерцавате, да поседнете на някоя безкрайно зелена поляна или да се разходите по екопътеката, едва на 6 км от града. Ако ви влече пещернячеството, на територията на Природен парк "Врачански балкан" се намират едни от най-интересните пещери и пропасти - около 500.
Пътят от Враца до Монтана и след това до Белоградчик освен убийствено красив е и изненадващо добър. Докато сменяш гледката на причудливите карстови форми и обраслите с букови гори върхове отляво и обширната равнина отдясно (така равна, че не е ли това Дунава в далечината?) и си стигнал отбивката за Белоградчик.
Да дойдете дотук и да не посетите пещерата Магура на 25 км от градчето е непростимо, но имайте предвид, че е отворена за посещения до 3 часа следобед.
Магурата е една от най-големите и най-добре благоустроените пещери в България. Общата й дължина е около 3 км. Най-ценното наследство, оставено от древните обитатели на Магурата, са пещерните рисунки, които я правят уникална за цяла Югоизточна Европа. Близо 700-те рисунки са единствените по рода си запечатани до днес творения на изкуството на хората от бронзовата епоха и са на възраст над 3000 години. Първобитните художници са използували тор от прилепи и червена глина. Същите материали са използвали и иманярите, оставили по стените немалко имитации и фалшификати. За съжаление залата с рисунките отскоро не е отворена за посетители. Не успях да разбера каква точно е причината за това, но може би има връзка със стотиците издялани в стената надписи от типа "Въльо от Кнежа беше тук 1992". Явно мястото предразполага към неудържим копнеж да оставим следа след себе си.
За да разгледа пещерата, човек трябва да извърви стотици метри каменни пътеки, да се изкачи или слезе по 300 стъпала. В триумфалната зала могат да се видят кости на пещерни животни и предмети, свързани с бита на племената, населявали тази част от Балканския полуостров. В концертната зала пък понякога наистина се изнасят концерти. Сталактоните и сталагмитите, разбира се, са интересни, а част от тях си имат имена - Поваленият бор, Тополата, Малкият и големият брат, Гъбата, Тронът и др.
Друг любопитен елемент е изкуствената стена, която огражда малка част от пещерата. Толкова сполучлива, че дори няма да разберете, че е фалшива, ако екскурзоводът не ви обърне внимание. Зад нея отлежават вината на винарска изба "Магура".
Пътувала съм немалко из родината и смея да твърдя, че Белоградчишките скали с крепостта са може би най-ярката забележителност на България. Природният феномен е изключителен, а вграденото в него кале създава усещане за непреходност, за нещо мистично и космическо. Природа и история в едно. Тук спокойно можеше да бъде сниман "Властелинът на пръстените" или някоя друга епична мегапродукция с батални сцени и митологични същества.
Белоградчишките скали се простират на немалка площ - 30 км, и са разделени на няколко групи. Много от тях са свързани с интересни легенди и си имат имена като Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената скала, Мадоната и т.н., но, честно казано, трябва доста да поотпуснете въображението си, за да откриете съответната асоциация.
Червените пясъчници изникват от земята без абсолютно никаква логика, високи и стройни като обелиски. Скала тук, скала там, а между тях... нищо. Равна земя и дръвчета. Цялата работа изглежда така подозрително странна, че започвам да си мисля за извънземни и тем подобни.
Ако все пак държите да чуете някакво научно обяснение за уникалната творба на главния архитект, екскурзоводката на крепостта ще ви разкаже туй-онуй. Например, че преди 200 млн. години цяла България е била дъно на море, че там се отлагали пясъци, глина, силиций, варовик и други материали, че при нагъването на Стара планина оформените пясъчници се издигнали нагоре, а в продължение на още милиони години ерозията шлифовала творбата до сегашния й вид. Не знам доколко звучи убедително, аз все още си мисля за извънземни.
Няколко думи и за крепостта Калето. Най-старите части от нея датират от І-ІІІ век, когато римляните откриват феномена и решават да използват естествената непроходимост на скалите за охрана на стратегическите пътища. По-късно тя е надграждана от византийци, прабългари и отомани и е една от най-добре запазените в България. Да се изкачите по многобройните стъпала на крепостта до нейния връх определено си струва - от там се открива невероятна панорама към цялата скална зона. А като изключим сгушеното сред скалите градче, на 360 градуса, докъдето поглед стига, се вижда само девствена природа. Нали за това тръгнахме!
В Белоградчик ще намерите немалко къщи за гости, вили и семейни хотелчета. Дори да не сте се подготвили предварително, няма страшно - който и да попитате по улиците, ще ви упъти към най-близкия подслон. Едно приятно местенце е семеен хотел "Мадона" - стаите са непретенциозни, но чисти и уютни. Ресторантът към хотелчето пък има убийствено живописна градина, а храната е вкусна, вкусна, вкусна! Но внимавайте - тук под чаша вино разбират поне 400 грама.
В Белоградчик можете да отседнете също в къщи за гости "Драките", "Зора" , "Бедрок", "Скалите" или "Хотел Рай", а ако решите, че зеленият релакс трябва да бъде тотален, в близкото село Извос ще намерите вила "Джун", вила "Маджарови" и къща за гости "До дъба при Пламен". И още един вариант за по-многобройна компания - можете да наемете цялата вила "Албасита", която се намира малко извън града, над скалите. В нея комфортно могат да бъдат настанени 9-10 души. Вилата си има всичко необходимо и дори фитнес зала, а цялото удоволствие струва само 220 лева на вечер или 300 за две вечери.
5 коментара
В Белоградчик е много хубаво през пролетта. Спокойствие и красота.
Няма нужда да биете път чак до Белоградчик. Във Враца има страшно много места, където да си изкарате добре. Кажи-речи за всеки вкус има по нещо.
Има предостатъчно екопътеки, проходи, пещерите, водопади, които буквално са надвиснали над града. Можете да посетите езеро с водни колелета в комплекс Чайка или пък уникален природен увеселителен парк в подножието на Врачанския балкан. Градът пък предлага добри възможности за шопинг и забавления и то на прилични цени. А като прибавим и добрите хотелчета (които също не са скъпи) мисля, че това достатъчно добре доказва твърдението ми, че Враца и Врачанския Балкан са едно бижу, което незнайно защо не е изписано с главни букви на българските туристически каталози.
поздравления, много много хубаво и лекичко :)
Наиситина са страхотни!
Аз съм съгласна с коментара на Arni, във Враца е просто уникално... като запо4нем от природата до магазините - права е. Там има и едно село Згориград, където знам, 4е традициите са запазени и приодата е много красива. Има къде да отседнете и на къкво да се насладите.
Поздрави
Каква Враца ???Такъв феномен като Белоградчишките скали го няма никъде в света !!!Това са уникални скали!Също така има крепост,пещера Магутра,исторически музей,природонаучен музей,парк и още мн мн .....Как може да сравняваш Враца с Белоградчик,който е в класацията за 7 нови чудеса на света ???Белоградчик е уникално място !
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.