Рабиша
Тази статия е за селото в Белоградчишко. За близката пещера вижте Магура. За езерото вижте Рабишко езеро.
| Рабиша | |
 | |
  Рабиша  Рабиша | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 245 души[1] (15 март 2024 г.) 10,1 души/km² |
| Землище | 24,391 km² |
| Надм. височина | 229 m |
| Пощ. код | 3938 |
| Тел. код | 09329 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 61011 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Белоградчик Боян Минков (БСП за България; 2023) |
| Рабиша в Общомедия | |
Рабѝша е село в Северозападна България, Община Белоградчик, област Видин.
С името на селото са наименувани „Скалите Рабиша“ (Rabisha Rocks) край остров Гринуич, Южни Шетландски острови. [2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Рабиша се намира на около 12 км северозападно от град Белоградчик и 38 км югозападно от град Видин. Разположено е северно покрай река Арчар, на около километър южно от Рабишкото езеро (по-ниско от него) и на около 2 км югоизточно от Рабишката могила с пещерата Магура.
Надморската височина пред сградата на кметството е около 224 м, в най-южната част на селото – близо до река Арчар, около 212 м, а в най-северната достига около 260 м.
Населението на село Рабиша [3], наброяващо към 1934 г. 1296 души и към 1946 г. – 1286, намалява почти равномерно след 1946 г. – средно с по 14 – 15 годишно, до 238 души към 2018 г.
Село Рабиша се намира в район на географското разпространение в Западна България на така наричания торлашки диалект.
От село Рабиша се стига до областния център по минаващия през селото третокласен път до село Кладоруб, оттам по също такъв път през Острокапци до Димово и по първокласен път (Европейски път Е79) – до Видин. До общинския административен център Белоградчик се стига по третокласните пътища през селата Кладоруб и Върба.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети пророк Илия“[4] в село Рабиша е построена през 1835 г.[5]
Килийното училище в Рабиша е построено в двора на църквата „Свети Пророк Илия“ и е официално открито през 1837 г.[6] Рангел Костов, ученик в училището и после учител в него, е изписал по стените на класната стая поучителни слова.[7]
През февруари и март 1951 година, по време на колективизацията, 8 души напускат селото и бягат в Югославия. През юли 1952 година 6 души от селото са осъдени за подпомагане на горяните.[8]
През 1967 г. е създадена Винарската изба („Магура“ АД), разположена в близост до село Рабиша. [9]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Рабиша е център на кметство Рабиша. [10] [11]
Основно училище „Васил Евстатиев Априлов“ в село Рабиша (1 – 7 клас) е с общинско финансиране. [12] [13] Открито е през 1922 г.[6] Към 2017 г. в училището се обучават 45 деца до 7 клас включително. Всички паралелки, с изключение на паралелката в 7 клас, са слети – с ученици от различни класове. Децата, които учат в основното училище, са от Рабиша и от Белоградчик. Община Белоградчик е подсигурила училищен автобус за извозване на децата до Рабиша. [14]
В село Рабиша има читалище „Напредък – 1923 г.“, регистрирано под № 2572 в Министерство на културата на България.[15] Основано е през 1901 г.[6]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Килийното училище в двора на църквата „Свети Пророк Илия“.
- Рабишкото езеро на около километър северно от селото.
- Пещерата „Магура“ на около 3 км северозападно от селото, в Рабишката могила.
- Две вековни дървета[16] зимен дъб; в местността „Над врелото“, до „горния“ вход за селото; по данни от 2001 г. – възраст 300 години, височина 17 м, обиколка на ствола на гръдна височина – 4 м. [17]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Rabisha Rocks
- ↑ Справка за населението на с. Рабиша, общ. Белоградчик, обл. Видин
- ↑ Освещаване на новата камбана на с. Рабиша, архив на оригинала от 14 август 2020, https://web.archive.org/web/20200814143623/https://bg-patriarshia.bg/news.php?id=22606, посетен на 2 август 2019
- ↑ Празникът на село Рабиша в спомените на Тодорка Живкова
- ↑ а б в Видин онлайн, Рабиша
- ↑ Един от първите белоградчишки учители – поп Йоаники и килийното училище в Рабиша
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 234, 239.
- ↑ Икономиката на община Белоградчик ... „МАГУРА“ АД
- ↑ Справка за събитията за кметство Рабиша
- ↑ Кметство Рабиша
- ↑ Основно Училище „Васил Евстатиев Априлов“ – от Guide Bulgaria
- ↑ Основно училище „Васил Евстатиев Априлов“ – от Община Белоградчик
- ↑ Само един първокласник е записан в училището в белоградчишкото с. Рабиша
- ↑ Публичен регистър на читалищата – с. Рабиша
- ↑ Обявени със заповед № 715/12.03.1975 на МГОПС (Министерство на горите и опазване на природната среда).
- ↑ Лесоустройствен проект ДГС Белоградчик, Зимен дъб – две дървета в землището на с. Рабиша
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- В едно от най-дълбоките кьошета на родината. Белоградчишките скали, Магурата и езерото Рабиша красят не България, а света[неработеща препратка]
| ||||||||